Jdt 1

Името си книга Юдит получава от главната героиня на повествованието – благочестивата и красива израилтянка Юдит, прославила се чрез спасението на своя народ. Историческите и археологическите неточности в книгата са били повод за известни съмнения относно нейната истинност и историческата достоверност. Независимо от този факт в началото книгата е била почитана като канонична, а впоследствие се определя като неканонична. Авторът е неизвестен, макар да съществуват предположения, че той е идентичен със самата Юдит или с първосвещеника Йоаким.

Времето за написването на книгата е определено приблизително: може би след завръщането на юдеите от вавилонския плен или през периода преди плена. Може да е била написана и във времето на Макавеите, или в раннохристиянския период. В книгата художествено се описва едно смело действие на вдовицата Юдит, която предотвратява с хитрост нападението на войската на Навуходоносор. Тя прониква в стана на военоначалника Олоферн под предлог, че ще му предаде важни военни сведения. Изкушен от нейната хубост, той я кани на вечеря, която завършва злополучно за военачалника. Когато Юдит се връща в град Ветилуя с главата на Олоферн, народът я посреща с ликуване и благословия. При новината за убийството на военоначалника асирийската войска вдига обсадата на града. Юдит и жените от града прославят с благодарствени песни Бога.

Историята на Юдит се възприема като красива поема от реалност и въображение, написана с цел да възпламени религиозно-патриотичните чувства на юдеите.

Книгата съдържа ценни исторически и географски сведения и говори за установения празник в чест на победата на тази героиня (16:18-20), поради което израилтяните са вярвали в действителността на предадените факти.

Войната на Навуходоносор против Арфаксад

1 ^a В дванадесетата година от управлението на Навуходоносор, царя на асирийците, във великия град Ниневия Арфаксад царуваше над мидийците в Екбатана. 2Той беше изградил около Екбатана стена от дялани камъни, широки три лакътя и дълги шест лакътя; нейната височина достигаше седемдесет лакътя, а на ширина беше петдесет лакътя. 3Над портите ѝ издигна и кули, високи сто лакътя, които в основата си бяха широки шестдесет лакътя. 4А направените от него порти достигаха на височина седемдесет лакътя, а на ширина – четиридесет лакътя, за да могат през тях да излизат тежко въоръжените му войски и подразделенията на пехотата. 5По онова време цар Навуходоносор започна война против цар Арфаксад в голямата равнина, която се намира в пределите на Рагав. 6Към Арфаксад се присъединиха всички, които населяваха планинската област, и всички, които живееха край Ефрат, Тигър и Идаспис, както и от равнината Ариох на елимейския цар. Така много народи се отзоваха на призива на Хелеудовите синове.

7 Затова Навуходоносор, асирийският цар, изпрати пратеници до всички, които живееха в Персия, и до онези, които живееха на запад – жителите на Киликия и Дамаск, на Ливан и Антиливан, до всички, които живееха по крайбрежието, 8до народите на Кармил и Галаад, на Горна Галилея и голямата равнина Ездрелон, 9до всички, които живееха в Самария и нейните градове, а също и отвъд Йордан до Йерусалим, до Ветан и Хел, до Кадис и египетската река, до Тафна и Рамеса и по цялата Гесемска земя, 10дори отвъд Танис и Мемфис – до всички жители на Египет чак до пределите на Етиопия. 11Но никой от обитателите на тези страни не зачете думата на Навуходоносор, асирийския цар. Те не се присъединиха към него във войната, защото не се бояха от него. За тях той беше като всеки друг и те върнаха пратениците му обругани и с празни ръце.

12 Тогава Навуходоносор много се разгневи на всички тези страни, като се закле в престола и царството си да отмъсти на всички области в Киликия, Дамаск и Сирия и с меча си да погуби всички, които живееха в земята на Моав, а също и синовете на Амон, цяла Юдея и всички жители на Египет чак до пределите на двете морета.

13 И в седемнадесетата година от царуването си настъпи с войската си срещу цар Арфаксад, победи го в битката и обърна в бяг цялата войска на Арфаксад, цялата му конница и всичките му колесници. 14Той завладя градовете му, достигна до Екбатана, превзе крепостните кули, разграби улиците на града и превърна неговото великолепие в жалки руини. 15А самия Арфаксад залови в планините на Рагав и го погуби. 16 ^b След това той се върна в Ниневия с цялото огромно множество войници. Там отпразнува победата и пирува с войската си сто и двадесет дена.